С моята любов
С моята любов
Защо друга нарече с тези имена,
които казваше единствено на мен,
защо с друга мина по тези места,
където минавахме ние всеки ден?!
Защо на друга подари тези цветя,
които на мен са ми любими,
защо й даде нашата песен, нашите слова,
защо й даде всичко незаменимо?!
Защо когато нежно я целуна,
в очите й търсеше мене,
защо като на мен с любов продума,
защо й даде слънчевото време?!
Защо като на мен й донесе кафето,
а дори и в моята чаша
защо й подари звездите и небето,
нали нощта бе само наша?!
Защо на нашата пътека я заведе,
където спомени с тебе сме посяли,
защо ли на моето място тя седна,
когато на нашата пейка бяхте спрели?!
Даде й на нея всичко,
но в тиха нощ като гръм дойдох,
да те помоля да не я обичаш,
поне с дадената ти от мен любов...
28.08.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
