toxin (Таня Донова)
357 4101
25.09.2016 г., 14:56 ч.

С нещо различна 

  Поезия
749 1 8

Утринта спусна светло въженце,

залюля се на него и хоп -

вля в очите ми, още премрежени,

полъх свеж от позната любов.

 

Уж, че с тази любов си се знаем.

Тя не е като права черта

по монитор, пищяща след края

на предала духа си мечта.

 

С нея често замръкваме в парка

сред алея шептящи цветя,

шадраванчето с наша си, тайна,

пееща в пръските синя луна.

 

И спонтанното, мило боричкане

връз леглото от лебедов пух;

онова, като зайче дотичало

през смеха ти "обичам" ли чух?

 

И е лодчица, спряла в средата

на спокойни и сладки води,

също нежният танц на ръката ти,

с който пишеш по мен своя стих.

 

Тя е лумнало мъжко желание,

на жена утолена стихия...

Динамична, градивна, отдадена.

Май само е... малко по-силна.

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??