С нещо различна
Утринта спусна светло въженце,
залюля се на него и хоп -
вля в очите ми, още премрежени,
полъх свеж от позната любов.
Уж, че с тази любов си се знаем.
Тя не е като права черта
по монитор, пищяща след края
на предала духа си мечта.
С нея често замръкваме в парка
сред алея шептящи цветя,
шадраванчето с наша си, тайна,
пееща в пръските синя луна.
И спонтанното, мило боричкане
връз леглото от лебедов пух;
онова, като зайче дотичало
през смеха ти "обичам" ли чух?
И е лодчица, спряла в средата
на спокойни и сладки води,
също нежният танц на ръката ти,
с който пишеш по мен своя стих.
Тя е лумнало мъжко желание,
на жена утолена стихия...
Динамична, градивна, отдадена.
Май само е... малко по-силна.
© Таня Донова All rights reserved.
