С нея не съм се карал!
Сенките, под очите ти, искам да пия!
Искам косите ти. Гладката шия.
Искам и устните, сочни и пълни.
Искам и кухото в теб да запълня.
Нежност, събрана във връх на език.
Стон си камбанен и тътен, и вик.
Искам да мога от мен да съм дал.
Ако, по изгрев, съм случайно заспал,
а ти до вратата стоиш като стража,
ако очите ти бързат да ме разкарат,
ще те целуна там и ще кажа:
- С нея не съм се карал!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
