С О Н Е Т
Не може пролетта да ни спаси
от лятото на гладни пеперуди,
от есента на нашите заблуди,
от зимата с окапали коси.
Не може да ни върне наготово
забравените думи и цветята,
с които да разбием тишината
и мишия си цвят да украсим.
Тъга безмълвна, вяра необятна,
на първата любов зеленината златна
не може пролетта да разбере.
Тя може само да ни подари небе
със цвят на пойни птици,
с дъх на влюбено море.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цонка Людмилова Всички права запазени
