Не може пролетта да ни спаси
от лятото на гладни пеперуди,
от есента на нашите заблуди,
от зимата с окапали коси.
Не може да ни върне наготово
забравените думи и цветята,
с които да разбием тишината
и мишия си цвят да украсим.
Тъга безмълвна, вяра необятна,
на първата любов зеленината златна
не може пролетта да разбере.
Тя може само да ни подари небе
със цвят на пойни птици,
с дъх на влюбено море.
© Цонка Людмилова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
