С обич! (на приятелите ми от Долно Сахране)
Приятелю, не ме оставяй!
За теб се моля!
Ти не ме забравяй!
Братко мой,
не тръгвай без
да се обърнеш!
Сърцето си ще дам,
щом трябва -
ти да ме прегърнеш!
Не може пътя да ни раздели,
вярвай, аз ще дойда
със крила от детски спомени
ще долетя!
Всеки миг със тебе е безценен
искрен, чист... за мен - блажен е!
Липсваш ми, приятелю, ужасно!
Сила вдъхват спомени прекрасни...
Как жадувам пак ръката ти
да подържа, виц да ти разкажа,
или със сълзите да те натъжа...
Да пирувам с тебе
и да пием до забрава,
да танцуваме
и да се смеем до пресъхване,
и да ме изпратиш пак
с прегръдка силна
и въздишка жална...
Обичам те и идвам пак, приятелю!
Не ме забравяй! Вечно ще се връщам!
Само ме очаквай!...
© Теодора Драгиева Всички права запазени
Прекрасен стих за приятелството!
с обич, Теодора.