4.02.2020 г., 17:10 ч.
С очи на котка
След спъването, станало внезапно,
и сянката ми станала е друга -
устата си отваря и ще лапне
летящата над нея пеперуда!
Очите ми сменили са цвета си -
прожектори в измислицата груба.
Едно ли слънце обещава щастие,
а стъпките към него са присъда?
Небето чака. Вика ме обратно.
Две шепи дъжд да озаптя за после,
косите ми с обсебващия вятър
подобно птици в музика се носят.
Дори да е болезнено неравно,
сърцето ми към пролетта пътува.
Кръвта тече по вените ми бавно,
а времето, то винаги лекува.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Дори да е болезнено неравно,
сърцето ми към пролетта пътува.
Кръвта тече по вените ми бавно,
а времето, НЕ винаги лекува....но това е песимистичен вариант. -
Много ми хареса.
-
" Едно ли слънце обещава щастие,
а стъпките към него са присъда?"!!!!!!
Дълбока поезия с философски привкус и впечатляваща метафоричност!
Поздравления, Рени!🌷☀️🌷
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Винаги чакаме пролетта като символ на нещо ново, за нов живот, промяна и надежди за светлина в душите...И като драгоценна билка за лечение на стари рани също...
Много е хубав стихът ти, Райне!...Поздрави!...