С очи на котка
След спъването, станало внезапно,
и сянката ми станала е друга -
устата си отваря и ще лапне
летящата над нея пеперуда!
Очите ми сменили са цвета си -
прожектори в измислицата груба.
Едно ли слънце обещава щастие,
а стъпките към него са присъда?
Небето чака. Вика ме обратно.
Две шепи дъжд да озаптя за после,
косите ми с обсебващия вятър
подобно птици в музика се носят.
Дори да е болезнено неравно,
сърцето ми към пролетта пътува.
Кръвта тече по вените ми бавно,
а времето, то винаги лекува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
