С отворени очи сънувала те бях
Събудих се,
но устните горяха.
Събудих се,
но аз при теб пак бях.
И всеки стон
забравен беше смях
с отворени очи
аз пак сънувала те бях.
И тази нощ
към тебе ще летя
да търся в здрача
твойта красота.
Ще искам тишината
да превърнеш в смях
без думи и без обещания
звездите да докосваме с ръка.
Каква илюзия...Каква осъдена мечта!
Но ден ще дойде
с друг аз ще вървя,
а ти за мен ще плачеш
самотен и в съня.
© Красимира Всички права запазени