С отворени очи сънувала те бях
Събудих се,
но устните горяха.
Събудих се,
но аз при теб пак бях.
И всеки стон
забравен беше смях
с отворени очи
аз пак сънувала те бях.
И тази нощ
към тебе ще летя
да търся в здрача
твойта красота.
Ще искам тишината
да превърнеш в смях
без думи и без обещания
звездите да докосваме с ръка.
Каква илюзия...Каква осъдена мечта!
Но ден ще дойде
с друг аз ще вървя,
а ти за мен ще плачеш
самотен и в съня.
© Красимира All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
