С последния въглен
И какво да те правя моя огнена същност,
решила всичко по пътя с любов да обграждаш?
Откъде ти дойде наум, че ставаш за къща?!
Пеперуда от огън. Кой в темел да те вгражда?!
Как изобщо реши, че димът от комина
е пъпната връв на живота ти смешен?
Не умееш да цепиш дърва за камина.
Топлината, казваш, за тебе е спешна?
А зимуваш от век!
И от думите шал си изплиташ?!
Оцеляваш скрита в подмоли от сънища!!!
Коминът – артритен и крив – неразбираща питанка,
вперил в тебе око – не мисли за пътища!
Хайде сега да те видя, наивнице –
ослепяла от дима на огнището,
остана ли обич
с последния въглен
да начертаеш Пътя си.
В Нищото...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъки Всички права запазени
