16.11.2015 г., 0:15 ч.  

С път избран 

  Поезия » Философска
489 0 6

Не, няма грешки! Има само опит.
Душата знае - тя е с път избран.
Понякога е птица... и полита,
а друг път камък - сив и побелял.

Облича роли - истински и чужди.
В годините ту бъбри, ту мълчи.
Притихнала, сърдито бърчи вежди,
побрала се в горчиви две сълзи.

Дори превърнала се в капки восък
замръзнали под огъня пиян,
в шевици вие мисли среброкоси
и пак копнее да е сбъднат блян -

любов да е, усмихната и млада,
душата вярва - пътят е съдба,
по който ТЯ, възкръснала след ада,
ще стигне връх. Изкупила греха.



© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Къде да чуя и аз това произведение на НикКол, ще ми е интересно.
  • Ами, благодаря ви много.
    А пък на "Шев и кройка" и да се запиша, едва ли ще се науча да шия, ама с думата ще внимавам.
  • Браво! Чудесни сравнения, свързани с душата - трудни като хрумвания.

    "Понякога е птица... и полита, а друг път камък - сив и побелял...
    в шевици вие мисли среброкоси и пак копнее да е сбъднат блян".

    Поздрав за хубавия стих, Таня!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • !!!
Предложения
: ??:??