Не, няма грешки! Има само опит.
Душата знае - тя е с път избран.
Понякога е птица... и полита,
а друг път камък - сив и побелял.
Облича роли - истински и чужди.
В годините ту бъбри, ту мълчи.
Притихнала, сърдито бърчи вежди,
побрала се в горчиви две сълзи.
Дори превърнала се в капки восък
замръзнали под огъня пиян,
в шевици вие мисли среброкоси
и пак копнее да е сбъднат блян -
любов да е, усмихната и млада,
душата вярва - пътят е съдба,
по който ТЯ, възкръснала след ада,
ще стигне връх. Изкупила греха.
© Таня Мезева All rights reserved.