* * *
С разперените парашути
на облаците
се спуска лятото
над легналия в ниското Троян.
И музика зелена зазвучава
из гънките потайни на Балкана,
а погледът се вие от високо
над тъмните масиви на горите.
И тук,
в подножието на Амбарица,
потъваш в празника на сетивата.
Избликналата радост
ще те накара да се примириш
с вкуса тръпчив на възрастта.
И с любопитство на дете
да тръгнеш към върха.
© Иван Хаджидимитров All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
