* * *
С разперените парашути
на облаците
се спуска лятото
над легналия в ниското Троян.
И музика зелена зазвучава
из гънките потайни на Балкана,
а погледът се вие от високо
над тъмните масиви на горите.
И тук,
в подножието на Амбарица,
потъваш в празника на сетивата.
Избликналата радост
ще те накара да се примириш
с вкуса тръпчив на възрастта.
И с любопитство на дете
да тръгнеш към върха.
© Иван Хаджидимитров All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
