* * *
С разперените парашути
на облаците
се спуска лятото
над легналия в ниското Троян.
И музика зелена зазвучава
из гънките потайни на Балкана,
а погледът се вие от високо
над тъмните масиви на горите.
И тук,
в подножието на Амбарица,
потъваш в празника на сетивата.
Избликналата радост
ще те накара да се примириш
с вкуса тръпчив на възрастта.
И с любопитство на дете
да тръгнеш към върха.
© Иван Хаджидимитров All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
