С руските девойки
По спомените на един гид.
След адски много чужди бройки
дошли сред родния батак,
дочаках даже “руски тройки”
да видя в нашия бардак:
Посрещнах двадесет момета:
Рускини с русички коси.
Предвождани от две ченгета:
Руснаци с дръпнати очи.
Те бързаха да спрат на Шипка,
да поднесат венци с цветя
на падналите в славна битка,
във руско-турската война!
Отбихме с гордост този номер,
и с буса свихме към Бургас.
Оставихме - зад нас Поморие,
и спряхме някъде край Влас.
Там, в хубав хан насред полето
с братушките се настаних.
На километри… от морето,
почти в съседните гори.
Подканих светлите рускини
да се покажат по бельо.
Да сложат - прашки и бикини
от всевъзможно потекло.
За миг славянските девойки
се разсъблякоха пред мен.
По бели бански с модни кройки.
Красавици, без капка тен!
Поставих в сака пет шишета
със слънчогледово масло
и хукнах с гладните момета
към хубав плаж с едно бистро.
Там пуснах всички хубавици
по черноморските вълни.
Пък аз - със руските мужици
се скрих от жарките лъчи.
Заседнах с тях във ресторанта,
да клъвнем някакво мезе.
Повиках мигом “официанта”
и му поръчах цели две
бутилки - наша… родна водка
от фабриките в Карнобат.
С чудесна - искърска сельодка
със пресен лук и зарзават.
Започнахме покрай софрата
да сричаме, какво ли не:
Кой пръв е стъпил на Луната,
и кой народ е по-добре.
Така, отдъхвах с тях на плажа,
без мацките ми от Казан.
Забравил с крем да ги намажа
и с олио от Каспичан.
Но духна бриз, настана вечер.
Повиках моите чеда.
Видях, как припкат отдалече
с червено-розови тела!
Разбрах, какво ги чака в мрака
и влязох в малък гастроном.
От там, награбих кофа мляко
и литър наш, кубински ром.
Прибрахме се набързо в хана.
Очаквах цяла нощ тегло!
И почнах - кой - където хвана
да мажа с кисело млеко!
Не се подлъгах да си легна
със изгорелите моми.
С мужиците, на ром поседнах
да бдя над техните души!
Едва след две трагични нощи
успях да легна на легло.
С две загорели, топ матрьошки
се справих с руското тегло!
Юри
Йовев
Април
2022 г.
© Yuri Yovev Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Чета те Юри, чета те! А къде изчезна доктора? Адаша ми?
-
Валя, Таня, Иржи, Безжичен! 😀
Спомените на един гид, имат още три части. 😀 -
Много свежо и хумористично. Е, пък имаше и тарикатски песни за бамбини, чехкини, полякини, не само рускини...
-
Пък по мое време, Юри, на такива герои, като твоя лирически казвахме "гларуси", а "мометата" бяха предимно рускини и, най- вече полякини...И точно по тоя "кърваво розов" тен се познаваха, защото бяха жадни и бързаха и за слънцето и за гларусите...А от моя опит, аз преминавах от такъв тен, после свалям две- три кожи/ тогава киселото мляко не помагаше/ и придобивах "тен за връщане", модел "крастава жаба"...Ти ми го напомни това, с твоя стих! Удоволствието беше и от него и от спомена...
-
Ехааа
-
...Дааа, спомням си такива моменти...И кисело мляко...и в чаршафи, накиснати в оцет, увита на двора съм спала...Ама бях на 12 -13 години...от тогава, такива изпълнения не правя ЛОЛ......
-
Ели, с тайландските девойки няма да ми трябва кисело млеко. Има го и там по магазините. 😀😀😊
-
Тия спомени от морето! Страхотен лек е това кисело млеко! И аз съм го ползвала! 😀
-
Дръж се, Тони! Преживяхме пандемията, ще преживеем и войната! Усмихвай се! 😀
-
Свежо, много свежо. Повдиташ ми настроението Юри в тези тежки времена.
-
Ей, забравил съм ги в сака, дано още да са годни, Краси. 😀 Виж, киселото млеко и рома, ми свършиха. 😀
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
