1.03.2009 г., 1:31 ч.

С т е н а т а 

  Поезия » Бели стихове
820 0 7





куршумът свистеше

ротационните движения

му създаваха

почти танцова радост

свободен най-после

от гилза и тунел на цевта

той излъчваше свежест

лъскаво хладен и безупречен



скоростта му го правеше

невидим

за стрелеца и за този

който не знаеше за него

но очакващият го виждаше

дори и подсъзнателно



контактът с въздуха го сгряваше

но не му пречеше

забави го

едно

сърце

което той прониза

и то наруши пируета му



куршумът

трябваше и искаше

да го смрази с поглед

намръщено и страховито

но

се сплеска

в грубата стена зад него

и падна възнак безмълвен



пред него нещо се свлече тихо

а друго се издигна

и пое своя път












ЧАР, червено

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??