1 mar 2009, 1:31

С т е н а т а 

  Poesía » Versos blancos
821 0 7





куршумът свистеше

ротационните движения

му създаваха

почти танцова радост

свободен най-после

от гилза и тунел на цевта

той излъчваше свежест

лъскаво хладен и безупречен



скоростта му го правеше

невидим

за стрелеца и за този

който не знаеше за него

но очакващият го виждаше

дори и подсъзнателно



контактът с въздуха го сгряваше

но не му пречеше

забави го

едно

сърце

което той прониза

и то наруши пируета му



куршумът

трябваше и искаше

да го смрази с поглед

намръщено и страховито

но

се сплеска

в грубата стена зад него

и падна възнак безмълвен



пред него нещо се свлече тихо

а друго се издигна

и пое своя път












ЧАР, червено

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??