1 mar 2009, 1:31

С т е н а т а

1.3K 0 7





куршумът свистеше

ротационните движения

му създаваха

почти танцова радост

свободен най-после

от гилза и тунел на цевта

той излъчваше свежест

лъскаво хладен и безупречен



скоростта му го правеше

невидим

за стрелеца и за този

който не знаеше за него

но очакващият го виждаше

дори и подсъзнателно



контактът с въздуха го сгряваше

но не му пречеше

забави го

едно

сърце

което той прониза

и то наруши пируета му



куршумът

трябваше и искаше

да го смрази с поглед

намръщено и страховито

но

се сплеска

в грубата стена зад него

и падна възнак безмълвен



пред него нещо се свлече тихо

а друго се издигна

и пое своя път












ЧАР, червено

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...