С т е н а т а
куршумът свистеше
ротационните движения
му създаваха
почти танцова радост
свободен най-после
от гилза и тунел на цевта
той излъчваше свежест
лъскаво хладен и безупречен
скоростта му го правеше
невидим
за стрелеца и за този
който не знаеше за него
но очакващият го виждаше
дори и подсъзнателно
контактът с въздуха го сгряваше
но не му пречеше
забави го
едно
сърце
което той прониза
и то наруши пируета му
куршумът
трябваше и искаше
да го смрази с поглед
намръщено и страховито
но
се сплеска
в грубата стена зад него
и падна възнак безмълвен
пред него нещо се свлече тихо
а друго се издигна
и пое своя път
ЧАР, червено
© Чавдар Кунчев All rights reserved.
