Нека грешки

с теб да правя,

нека яко да греша.

В мъки тежки

да се давя

всеки път като реша.

С болка нека

да проклинам

в мене празното сърце.

В нощта ми “лека”

да те имам

и с разплакано лице.

Да се псувам,

да се бия

с адски силните шамари,

че те чувам

и те крия

нощем, в моите кошмари.

Да те мразя,

да те искам

като някъв скъп предмет.

Да те газя,

да притискам

мъртво тяло нощем в теб.

Нека плача

доста жалко,

със прерязани ръце,

но да знача

нещо малко

аз за твоето сърце

Все те чаках,

лошо падах,

в мен сърцето ме предава.

Много плаках,

много страдах,

но за теб си заслужава.