С тебе искам да се слея,
да стана капчици вода.
В твойте ширини да се зарея,
където няма мъка и тъга.
Над мен да бъде бистрото небе,
чайките със бяла гръд
и корабите сини с мачтите,
които тръгват все на път.
Вълна от пяна да съм,
която се разлива до безкрай.
Свободна, търсеща брега,
но връщаща се пак накрай.
Луната бяла да ме гали,
а вятърът да ме люлее,
на сутрин слънцето с воали
от светлина да ме запали.
С тебе искам да се слея,
където няма мъка и тъга
и в твойте ширини да се зарея,
да стана капчици вода.
Поморие
22.06.2015
© Хари Спасов Всички права запазени