3.01.2024 г., 6:48 ч.

С усмивка ме спаси! 

  Поезия » Любовна
385 4 3

Косите ти са пламнало глухарче.
Очите ти са палаво море.
Намигнеш ли на мен, другарче, 
пламва в огън моето лице.

 

Усмивката ти с радост ме дарява. 
Разцъфва нежно цвете на уста.
От сивотата ме спасява,
фитил запалваш във глава. 

 

И всяка дума е перо милувка
политнало към бедно ми сърце,
опустошено от вихрушка, 
съхранило вяра в зрънце. 

 

Самотна лодка съм без тебе, мили, 
понесена от морските вълни.
Оставам без последни сили,
ела, с усмивка ме спаси!

 

© Кремена Арменчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Аз имам теб. Без теб ще бъда пак каквото бях: последният бедняк »

18 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??