С усмивка ме спаси!
Косите ти са пламнало глухарче.
Очите ти са палаво море.
Намигнеш ли на мен, другарче,
пламва в огън моето лице.
Усмивката ти с радост ме дарява.
Разцъфва нежно цвете на уста.
От сивотата ме спасява,
фитил запалваш във глава.
И всяка дума е перо милувка
политнало към бедно ми сърце,
опустошено от вихрушка,
съхранило вяра в зрънце.
Самотна лодка съм без тебе, мили,
понесена от морските вълни.
Оставам без последни сили,
ела, с усмивка ме спаси!
© Кремена Арменчева All rights reserved.
