С усмивката...
И с тебе вече доста уморени
все още влачим брачния хомот,
но вече зная – даже и без мене
ти имаш всичко. Имаш свой живот.
Ти имаш всичко. Но дали ти стига
семейният ни мир и не съвсем,
понеже предпочиташ вечер книга,
наместо скучен разговор със мен?!
И уж под този покрив с тебе двама
ще въдим челяд, а в незнаен час
отчаяно и горестно със мама ...