May 24, 2009, 3:50 PM

С усмивката...

  Poetry
2.4K 0 32

С усмивката...

 

 

И с тебе вече доста уморени

все още влачим брачния хомот,

но вече зная – даже и без мене

ти имаш всичко. Имаш свой живот.

 

Ти имаш всичко. Но дали ти стига

семейният ни мир и не съвсем,

понеже предпочиташ вечер книга,

наместо скучен разговор със мен?!

 

И уж под този покрив с тебе двама

ще въдим челяд, а в незнаен час

отчаяно и горестно със мама

все още те сравнявам често аз.

 

Знам, мама вече тлее. Като кегли

годините й Бог събаря в прах,

а твоят стон и в полунощ изтегля

с невидимите нишки грях след грях.

 

Но щом залезе силното ми рамо

зад облачни и непреклонни дни,

ти идвай пак с усмивката на мама...

И в нея любовта ни съхрани...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...