С вкус на раздяла
С вкус на раздяла
Ръцете ти не топлят както някога
и устните ти толкова безвкусни са.
На пръсти се изниза снощи лятото,
събудих се под облаци намусени.
Изстина и кафето, а бисквитите
във въглен се превърнаха. Забравих ги.
Не ме поглеждай тъй и не – не питай ме.
Сгрешили сме. Вината е на двама ни.
Недей към мен се връща. Усмихни ми се.
Тя още е любов, макар и минала.
Но не е както някога, в годините.
И тя като кафето е изстинала...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
