26.07.2022 г., 13:06

С вярата, а не в страха

813 0 3

Тялото ми се разтваря,

слива се със топлите лъчи.

песента ми подмладява,

тръгвам пак след своите мечти.

 

Тя душата е безсмъртна.

Вече не изпитвам страх!

Колко радости тепърва

имам да изпитам пак!

 

Господ в мен и аз във Него,

Все след Него ще вървя!

Няма веч да се отделям,

няма вече да тъжа.

 

Вече все сърцето си ще слушам,

Не парите, не страха.

Тя, душата, знае пътя!

Неин фар е любовта.

 

От любов и правда воден -

пак живея в светлина!

И на всичко съм способен,

С вярата, а не в страха!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Лозанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сетих се най-философското прозвище - алкаш!
  • Благодаря! Навремето ми се искаше да си измисля прозвище, което да звучи като име на гръцки филосооф и така се спрях на Александър Лозанов Който Неспирно Единството Търси
  • Дано! Лесно е, но трябва много смелост, много.
    Никнеймът ти ми звучи, като акне

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....