С вярата, а не в страха
Тялото ми се разтваря,
слива се със топлите лъчи.
песента ми подмладява,
тръгвам пак след своите мечти.
Тя душата е безсмъртна.
Вече не изпитвам страх!
Колко радости тепърва
имам да изпитам пак!
Господ в мен и аз във Него,
Все след Него ще вървя!
Няма веч да се отделям,
няма вече да тъжа.
Вече все сърцето си ще слушам,
Не парите, не страха.
Тя, душата, знае пътя!
Неин фар е любовта.
От любов и правда воден -
пак живея в светлина!
И на всичко съм способен,
С вярата, а не в страха!
© Александър Лозанов All rights reserved.
