vodoleia (Мария)
210 5942
22.04.2016 г., 8:11 ч.

С вятъра 

  Поезия » Друга
693 0 7

Ей го вятъра, цял ден вече препуска,

в колесница впрегнал два вихрени коня.

Трополи, беснее и клоните чупи,

листата обрулва и после ги гони...

 

Лицето закрил е във конските гриви,

защо е ядосан дори не се пита.

Прелита по покриви и по балкони,

шепа прах накрая ми хвърля в очите...

 

Но аз го разбирам, така е самотен

и цялата сила пилее напразно.

Невъзможно - вятър любов да познава,

денят му е мрачен, а утрото - грозно...

 

Очите забърсвам и чудя се дълго -

реално ли страда, играе ли театър?

Така го разбирам, че чак ми е страшно,

а после се питам дали не съм вятър...

 

 

 

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??