С вятъра
Ей го вятъра, цял ден вече препуска,
в колесница впрегнал два вихрени коня.
Трополи, беснее и клоните чупи,
листата обрулва и после ги гони...
Лицето закрил е във конските гриви,
защо е ядосан дори не се пита.
Прелита по покриви и по балкони,
шепа прах накрая ми хвърля в очите...
Но аз го разбирам, така е самотен
и цялата сила пилее напразно.
Невъзможно - вятър любов да познава,
денят му е мрачен, а утрото - грозно...
Очите забърсвам и чудя се дълго -
реално ли страда, играе ли театър?
Така го разбирам, че чак ми е страшно,
а после се питам дали не съм вятър...
© Мария All rights reserved.
