С въже на шията

14.03.2012 г., 20:18 ч.

Поезия » Философска

435 0 0

Животът ни е стиснал
за шията
с мъртвешка хватка,
страхът за утрето
се настани
дълбоко във душите ни.
Живеем на глътки
с въже на шията
и дишаме по малко -
от време на време...
От такъв капан
няма излизане -
такава ни е орисията.
Създаваме си радости
като прашинки мънички,
за да не усещаме
мъртвешките пръсти...
И така - до края,
може би.
... Може би все пак
ще успеем
да разхлабим въжето
и да дишаме?

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.