Сага в бяло
Там някъде, където времето, там някъде
е минало, шармантно е разкъсано
и есенно любува се, там някъде
кръстосва се в пространство, на разсъмване
скроява необятност времето, там някъде
отмерва тупкания и разделя ни,
и диша безпардонно пак, там някъде,
не знае даже брод ли, пристан ли да дири
в пиляни разстояния, там някъде
при белите въздишки разлюля ни
и с погледа на ангел бял, там някъде
отгоре, сага в бяло заразказва ни...
е минало, шармантно е разкъсано
и есенно любува се, там някъде
кръстосва се в пространство, на разсъмване
скроява необятност времето, там някъде
отмерва тупкания и разделя ни,
и диша безпардонно пак, там някъде,
не знае даже брод ли, пристан ли да дири
в пиляни разстояния, там някъде
при белите въздишки разлюля ни
и с погледа на ангел бял, там някъде
отгоре, сага в бяло заразказва ни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
