Nov 7, 2008, 6:32 AM

Сага в бяло

748 0 14
Там някъде, където времето, там някъде
е минало, шармантно е разкъсано
и есенно любува се, там някъде
кръстосва се в пространство, на разсъмване
скроява необятност времето, там някъде
отмерва тупкания и разделя ни,
и диша безпардонно пак, там някъде,
не знае даже брод ли, пристан ли да дири
в пиляни разстояния, там някъде
при белите въздишки разлюля ни
и с погледа на ангел бял, там някъде
отгоре, сага в бяло заразказва ни...
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Там някъде е ...бяло!Приказка е!
  • "и с погледа на ангел бял, там някъде
    отгоре, сага в бяло заразказва ни..." Красиво е!

    Днес е Архангелов ден - светъл, хубав празник!
    Песенно да ти е!
  • Там някъде, където времето, там някъде
    е минало...

    Цялото ни време е в миналото! Поздрав за чудесния стих!
  • Прелест е повторението "там някъде".
    Привет, Мариола!
  • ...на разсъмване
    скроява необятност времето...

    Поздравления, Мариола!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...