Саксия
Не се отърсват от съмнения,
наглеждат ме под вежди,
сякаш, за да ме нарочат
цялата за грешна:
че бил просъхнал люлякът,
че е отъпкано до стълбите,
че ми е източно наречието...
Насреща ми - иконата, а тя
прощава,
когато под обвивката обречена
на хлорофилното ми тяло,
пълно до средата с кръв на насекоми,
се проличават
или поникват ми
(понеже семката ми беше бяла)
две светли линии като очи огромни,
но вътрешни очи -
за да си спомням.
(Дори когато ослепея
и спре от мен да ги боли,
ще бъда два пъти по-бяла и по-жадна
за фасетните мушици и пчели.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елед вен Всички права запазени
