Не се отърсват от съмнения,
наглеждат ме под вежди,
сякаш, за да ме нарочат
цялата за грешна:
че бил просъхнал люлякът,
че е отъпкано до стълбите,
че ми е източно наречието...
Насреща ми - иконата, а тя
прощава,
когато под обвивката обречена
на хлорофилното ми тяло,
пълно до средата с кръв на насекоми, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация