Сам
Човек понякога е сам…
Като изпращач след нощен трен,
останал да прегръща спомени.
Като лъч последен на униващ ден,
завил вълните с пръски огнени.
Човек понякога е много сам…
И иде му зад хоризонта
с кървавия залез да се скрие.
И иде му със горестта на единак
пред пълната луна да вие!
Човек понякога е адски сам…
Като мълния във черното небе,
раздираща го с яростни ръце!
Човек понякога е просто ...сам…
И търси помощ във тъгата.
Доверява й се коленичил
като пред икона … в храм!
Човек …понякога …е сам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Стойчева Всички права запазени
