Човек понякога е сам…
Като изпращач след нощен трен,
останал да прегръща спомени.
Като лъч последен на униващ ден,
завил вълните с пръски огнени.
Човек понякога е много сам…
И иде му зад хоризонта
с кървавия залез да се скрие.
И иде му със горестта на единак
пред пълната луна да вие!
Човек понякога е адски сам…
Като мълния във черното небе,
раздираща го с яростни ръце!
Човек понякога е просто ...сам…
И търси помощ във тъгата.
Доверява й се коленичил
като пред икона … в храм!
Човек …понякога …е сам...
© Ангелина Стойчева Всички права запазени
Калине, сърдечно благодаря за поздравленията и за прибавяне в любими!
Руми, права си - няма нищо вечно, затова и чувството на самота отминава все някога. Благодаря ти!
Скити, благодаря за чудесния коментар!
Младене, благодаря за оценката ти, която много ме радва! И за поставяне в любими !
Ина, права си - има разлика между сам и самотен. Може да си сам, но душата ти да е пълна и да си щастлив дори само със себе си. Може да си с много любими хора около теб, но в душата ти да е пусто и се чувстваш самотен. Макар, че често двете понятия се препокриват или размиват. Благодаря ти!
Елмаз, благодаря ти, че прочете и постави в любими!