Feb 21, 2021, 10:16 AM

Сам

  Poetry
787 3 6

 

Човек понякога е сам…

 

Като изпращач след нощен трен,

останал да прегръща спомени.

 

Като лъч последен на униващ ден, 

завил вълните с пръски огнени.

 

Човек понякога е много сам…

 

И иде му зад хоризонта

с кървавия залез  да се скрие.

 

И иде му със горестта на единак

пред пълната луна да вие!

 

Човек понякога е адски сам…

 

Като мълния във черното небе,

раздираща го с яростни ръце! 

 

Човек понякога е просто ...сам…

 

И търси помощ във тъгата.

Доверява й се коленичил

като пред икона … в храм!

 

Човек …понякога …е сам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, че ме посетихте, приятели!
    Калине, сърдечно благодаря за поздравленията и за прибавяне в любими!
    Руми, права си - няма нищо вечно, затова и чувството на самота отминава все някога. Благодаря ти!
    Скити, благодаря за чудесния коментар!
    Младене, благодаря за оценката ти, която много ме радва! И за поставяне в любими !
    Ина, права си - има разлика между сам и самотен. Може да си сам, но душата ти да е пълна и да си щастлив дори само със себе си. Може да си с много любими хора около теб, но в душата ти да е пусто и се чувстваш самотен. Макар, че често двете понятия се препокриват или размиват. Благодаря ти!
    Елмаз, благодаря ти, че прочете и постави в любими!
  • Човек винаги е сам. Не самотен. Сам. Неговата уникалност го определя като такъв.
  • Зададох си въпроса - дали само понякога човек е сам...или винаги.
    И си спомних една мисъл под некролог:

    "Самотата ни буди навсякъде!"

    Много силен стих поднасяш, Ангелина.
  • Човек понякога е сам... Но хубавото е, че е Понякога... Тогава сякаш проглежда и всъщото време се чувства изгубен...
    Поздрав, Ани, за хубавият стих! Тъгата ражда красоти!
  • Не е присъщо на човека да е сам, затова излива си душата и е на вярно това което казва Калин. Доброто от това състояние е, че е , понякога!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...