Човек понякога е сам…
Като изпращач след нощен трен,
останал да прегръща спомени.
Като лъч последен на униващ ден,
завил вълните с пръски огнени.
Човек понякога е много сам…
И иде му зад хоризонта
с кървавия залез да се скрие.
И иде му със горестта на единак
пред пълната луна да вие!
Човек понякога е адски сам…
Като мълния във черното небе, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse