10.04.2023 г., 8:11

Сам

446 2 7

Уморих се да се боря със себе си...

да драскам по своята същност,

да се хуля затуй че съм същият

уморен от борба с същността.

 

Не съм застанал пред огледало...

но виждам себе си ,тъжен и сам.

Борещ се с мойте бесове ,а те 

агнета на заколение, смирено мълчат.

 

Аз ли съм ,таз мъка...или илюзия е

всичко това-враг ли съм или съдник

на мойта душа,сълзи...а някой ръкопляска

мигар това е театър,не не знам.

Сам съм макар в претъпкан автобус.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря мила,хубав и усмихнат ден ,Пчеличке 🐝!🌹🌹🌹Виолет!
  • И даже сред тълпи огромни, някак чувствам се сама. Напомни ми за едно мое.
  • Благодаря ,Приятелю за огромната подкрепа и за любими хубава вечер!Младене!!!
  • Поднасяш чрез стих въпроси, пред които и Хамлет би замълчал, Ачо.
    Продължавай да провокираш закостенелите ни души с перото си.

    "Не съм застанал пред огледало...
    но виждам себе си ,тъжен и сам.
    Борещ се с мойте бесове ,а те
    агнета на заколение...

    Сам съм макар в претъпкан автобус."
  • Благодаря ви за подкрепата и разбирането към мен и стиха ми!Хубава и успешна седмица ви желая!Метроном,Миночка!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...