10.04.2023 г., 8:11 ч.

Сам 

  Поезия
214 2 7

Уморих се да се боря със себе си...

да драскам по своята същност,

да се хуля затуй че съм същият

уморен от борба с същността.

 

Не съм застанал пред огледало...

но виждам себе си ,тъжен и сам.

Борещ се с мойте бесове ,а те 

агнета на заколение, смирено мълчат.

 

Аз ли съм ,таз мъка...или илюзия е

всичко това-враг ли съм или съдник

на мойта душа,сълзи...а някой ръкопляска

мигар това е театър,не не знам.

Сам съм макар в претъпкан автобус.

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря мила,хубав и усмихнат ден ,Пчеличке 🐝!🌹🌹🌹Виолет!
  • И даже сред тълпи огромни, някак чувствам се сама. Напомни ми за едно мое.
  • Благодаря ,Приятелю за огромната подкрепа и за любими хубава вечер!Младене!!!
  • Поднасяш чрез стих въпроси, пред които и Хамлет би замълчал, Ачо.
    Продължавай да провокираш закостенелите ни души с перото си.

    "Не съм застанал пред огледало...
    но виждам себе си ,тъжен и сам.
    Борещ се с мойте бесове ,а те
    агнета на заколение...

    Сам съм макар в претъпкан автобус."
  • Благодаря ви за подкрепата и разбирането към мен и стиха ми!Хубава и успешна седмица ви желая!Метроном,Миночка!!!
  • Всички сме самотници, само се научаваме да живеем с другите! Хареса ми, Ачо!
  • Познато усещане. Само, дето моите бесове не мълчат смирено, а искат своето. Като им го дам, мирясват за 24ч.
Предложения
: ??:??