Уморих се да се боря със себе си...
да драскам по своята същност,
да се хуля затуй че съм същият
уморен от борба с същността.
Не съм застанал пред огледало...
но виждам себе си ,тъжен и сам.
Борещ се с мойте бесове ,а те
агнета на заколение, смирено мълчат.
Аз ли съм ,таз мъка...или илюзия е
всичко това-враг ли съм или съдник
на мойта душа,сълзи...а някой ръкопляска
мигар това е театър,не не знам.
Сам съм макар в претъпкан автобус.
© Ангел Всички права запазени