16.04.2008 г., 16:48

Сам

657 0 1

Този свят никога

няма да е истински,

нито пък съвсем измислен.

Може би имаме причини

да плачем или да се крием.

Но аз няма да остана сам,

ще те нося в сърцето си,

преди да се влюбя в смъртта,

там, където си и ти.

Сега се нуждая от теб

повече от всичко друго.

Защо ме остави самичък,

без теб е толкова трудно.

Дори да плача свит в ъгъла,

никой няма да ме види.

Сякаш още искам

животът ми да свърши,

толкова сам, останал без сили.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Знам, тежко е да си сам, когато те остави любим човек! Чувствен стих! И не се влюбвай в смъртта!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...