16 апр. 2008 г., 16:48

Сам

663 0 1

Този свят никога

няма да е истински,

нито пък съвсем измислен.

Може би имаме причини

да плачем или да се крием.

Но аз няма да остана сам,

ще те нося в сърцето си,

преди да се влюбя в смъртта,

там, където си и ти.

Сега се нуждая от теб

повече от всичко друго.

Защо ме остави самичък,

без теб е толкова трудно.

Дори да плача свит в ъгъла,

никой няма да ме види.

Сякаш още искам

животът ми да свърши,

толкова сам, останал без сили.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Знам, тежко е да си сам, когато те остави любим човек! Чувствен стих! И не се влюбвай в смъртта!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...