Този свят никога
няма да е истински,
нито пък съвсем измислен.
Може би имаме причини
да плачем или да се крием.
Но аз няма да остана сам,
ще те нося в сърцето си,
преди да се влюбя в смъртта,
там, където си и ти.
Сега се нуждая от теб
повече от всичко друго.
Защо ме остави самичък,
без теб е толкова трудно.
Дори да плача свит в ъгъла,
никой няма да ме види.
Сякаш още искам
животът ми да свърши,
толкова сам, останал без сили.
© Стеси All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
