Този свят никога
няма да е истински,
нито пък съвсем измислен.
Може би имаме причини
да плачем или да се крием.
Но аз няма да остана сам,
ще те нося в сърцето си,
преди да се влюбя в смъртта,
там, където си и ти.
Сега се нуждая от теб
повече от всичко друго.
Защо ме остави самичък,
без теб е толкова трудно.
Дори да плача свит в ъгъла,
никой няма да ме види.
Сякаш още искам
животът ми да свърши,
толкова сам, останал без сили.
© Стеси All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
