САМ
Лудее вятърът в стените,
завърта вестник с политика.
Повдигне палаво полите.
Тихо стене и вика.
Краде, мете - лудува.
Разпръсне фонтана на прах.
Момичета нежно целува.
Направи някой за смях.
Погалва децата с ласка,
а после се крие от срам.
Надянал весела маска –
на болката смее се сам.
© Мимо Николов Всички права запазени