САМ
Лудее вятърът в стените,
завърта вестник с политика.
Повдигне палаво полите.
Тихо стене и вика.
Краде, мете - лудува.
Разпръсне фонтана на прах.
Момичета нежно целува.
Направи някой за смях.
Погалва децата с ласка,
а после се крие от срам.
Надянал весела маска –
на болката смее се сам.
© Мимо Николов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Сигурна съм, че можеш и по-добре.