18.02.2010 г., 13:54

Сам

721 0 0

Самотата, сълзите, стиховете и песента,

приятелите ми най-близки те са,

пътят без край и нощта без зората

искам да знам къде са?

 

Мен ме няма, загубих двубоя,

умрях... Адът ме чака с нетърпение,

искам или не, в ада ще горя

и никой не иска моето мнение.

 

Изтрити са всички спомени от главата,

не знам даже кой съм и къде се намирам,

да отида в ада и за там трябва

грехове и грехове да събирам.

 

Нямам всичко и искам нищо

тръгвам, но накъде - не знам,

където и да отида и да остана,

все тая ми е – ще съм си сам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...