18.02.2010 г., 13:54 ч.

Сам 

  Поезия » Друга
523 0 0

Самотата, сълзите, стиховете и песента,

приятелите ми най-близки те са,

пътят без край и нощта без зората

искам да знам къде са?

 

Мен ме няма, загубих двубоя,

умрях... Адът ме чака с нетърпение,

искам или не, в ада ще горя

и никой не иска моето мнение.

 

Изтрити са всички спомени от главата,

не знам даже кой съм и къде се намирам,

да отида в ада и за там трябва

грехове и грехове да събирам.

 

Нямам всичко и искам нищо

тръгвам, но накъде - не знам,

където и да отида и да остана,

все тая ми е – ще съм си сам.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??