18.02.2010 г., 13:54

Сам

717 0 0

Самотата, сълзите, стиховете и песента,

приятелите ми най-близки те са,

пътят без край и нощта без зората

искам да знам къде са?

 

Мен ме няма, загубих двубоя,

умрях... Адът ме чака с нетърпение,

искам или не, в ада ще горя

и никой не иска моето мнение.

 

Изтрити са всички спомени от главата,

не знам даже кой съм и къде се намирам,

да отида в ада и за там трябва

грехове и грехове да събирам.

 

Нямам всичко и искам нищо

тръгвам, но накъде - не знам,

където и да отида и да остана,

все тая ми е – ще съм си сам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...