gogata622 (Георги Иванов)
595 108
5.05.2017 г., 10:10 ч.

Сам 

  Поезия » Любовна
347 0 3

Сам

 

В нощите студеното легло

навява спомен тъжен и далечен.

Гнездото нявга топло е било!

Сега е камък твърд и безсърдечен.

 

Във съня ми често идваш ти,

доближаваш тихо до леглото.

Гледаш в мрака с търсещи очи.

Мястото ти празно е в гнездото.

 

Трябваше ли да те спра? Не знам.

Може би? Но вече няма смисъл!

Ето, тука аз сега съм сам

и към теб ме води всяка мисъл!

 

Ти си там. Със друг си може би?

И този друг косите ти целува!

Мен забравила си вече ти,

а сърцето ми за теб тъгува!

 

Миг след миг отлитат часове.

Като в стара черно-бяла драма

няма звуци, няма гласове!

Само мрак и болка! Друго няма!

 

 

 

 

 

 

 

© Георги Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??