Сам
Сам
В нощите студеното легло
навява спомен тъжен и далечен.
Гнездото нявга топло е било!
Сега е камък твърд и безсърдечен.
Във съня ми често идваш ти,
доближаваш тихо до леглото.
Гледаш в мрака с търсещи очи.
Мястото ти празно е в гнездото.
Трябваше ли да те спра? Не знам.
Може би? Но вече няма смисъл!
Ето, тука аз сега съм сам
и към теб ме води всяка мисъл!
Ти си там. Със друг си може би?
И този друг косите ти целува!
Мен забравила си вече ти,
а сърцето ми за теб тъгува!
Миг след миг отлитат часове.
Като в стара черно-бяла драма
няма звуци, няма гласове!
Само мрак и болка! Друго няма!
© Георги Иванов All rights reserved.
