Самотата ме наляга пак случайно.
Познатото студено чувство,
затворено дълбоко в мен,
вече става обичайно.
И ме кара пак да се замисля,
безпокойство може би навява,
но май че става ми приятно,
да съм сам със себе си за кратко.
В началото болеше малко,
може би от страх дори.
Но вече става ми забавно,
да няма вечно други. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация