Jan 4, 2018, 12:07 AM

Сам

984 2 1

Самотата ме наляга пак случайно.
Познатото студено чувство,
затворено дълбоко в мен,
вече става обичайно.

 

И ме кара пак да се замисля,
безпокойство може би навява,
но май че става ми приятно,
да съм сам със себе си за кратко.

 

В началото болеше малко,
може би от страх дори.
Но вече става ми забавно,
да няма вечно други.

 

От какво ли аз съм се страхувал.
Може би че щом отида си,
ще изгубя себе си
и така и няма да се  върна.

 

Ще се повтори отначало
пътят към разочарованието.
И за накрая може би останало 
ще се завърне отчаянието.

 

И си казвам за пореден път,
че ще ми бъде за последно.
Но май че за пореден път,
положението ще е безнадежно.

 

И защо изобщо се опитвам,
да се отърва от самотата?
Щом на края пак оставам,
сам, дълбоко в тъмнината.

 

Ще си остана сам. 
Без предателства и без промени.
И ще гледам отстрани,
света със глупавите му проблеми. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Николаев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...