10.04.2018 г., 10:44

Сам

517 4 1

Сам

 

Пак съм сам. Цигарата догаря.
Бутилката на масата стои.
Споменът в душата ме изгаря!
Капка вино в чашата искри!

Празна е. И тя като сърцето
страда но за болката мълчи.
Дайте вино! В чашите сипете!
Цяла нощ ще пием, до зори!

Пак съм сам. А празникът отмина.
Молех я да бъде тук със мен!
Бе решила-просто си замина.
Щеше да се случи някой ден.

Знаех, че такава е съдбата,
уж любов, целувки и мечти!
След това те грабва тишината
и сърцето в нея пак боли!

Дайте вино! В чашите налейте!
Тя е някъде далеч в нощта!
Музиканти, тъжна песен пейте!
Пейте за самотната душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...