Сам
Сам
Пак съм сам. Цигарата догаря.
Бутилката на масата стои.
Споменът в душата ме изгаря!
Капка вино в чашата искри!
Празна е. И тя като сърцето
страда но за болката мълчи.
Дайте вино! В чашите сипете!
Цяла нощ ще пием, до зори!
Пак съм сам. А празникът отмина.
Молех я да бъде тук със мен!
Бе решила-просто си замина.
Щеше да се случи някой ден.
Знаех, че такава е съдбата,
уж любов, целувки и мечти!
След това те грабва тишината
и сърцето в нея пак боли!
Дайте вино! В чашите налейте!
Тя е някъде далеч в нощта!
Музиканти, тъжна песен пейте!
Пейте за самотната душа!
© Георги Иванов All rights reserved.
