evotosh (Задгробник Евотош)
121 4
9.07.2011 г., 13:04 ч.

Сам и тъжен аз вървях 

  Поезия » Философска
717 0 3
Сам и тъжен аз вървях
 
Сам и тъжен аз вървях
през живота сив и скучен,
зъл, пиян, потънал в грях,
в плен на болка, смях беззвучен...
 
Толкова сълзи пролях
заради човешка злоба,
сякаш в сън кошмарен бях,
сякаш бях потънал в гроба...
 
Без надежда и без радост,
бях решил да сложа край,
виждах само мрак и гадост,
а пък всъщност търсих рай...
 
Но незнайно откъде
появи се, моя мила,
караш каменно сърце
да тупти със нова сила!
 
Като ураган отнесе
отровата, събрана в мен
и с любовната си песен
взе ме в нежния си плен!
 
Сякаш чудо с мен се случи,
щом подаде ми ръка,
чист като планински ручей –
пиеш ти от мен вода!

© Задгробник Евотош Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??