9.07.2011 г., 13:04

Сам и тъжен аз вървях

898 0 3
Сам и тъжен аз вървях
  Сам и тъжен аз вървях през живота сив и скучен, зъл, пиян, потънал в грях, в плен на болка, смях беззвучен...   Толкова сълзи пролях заради човешка злоба, сякаш в сън кошмарен бях, сякаш бях потънал в гроба...   Без надежда и без радост, бях решил да сложа край, виждах само мрак и гадост, а пък всъщност търсих рай...   Но незнайно откъде появи се, моя мила, караш каменно сърце да тупти със нова сила!   Като ураган отнесе отровата, събрана в мен и с любовната си песен взе ме в нежния си плен!   Сякаш чудо с мен се случи, щом подаде ми ръка, чист като планински ручей – пиеш ти от мен вода!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Задгробник Евотош Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...